неделя, 9 септември 2012 г.

Отново за гравитацията

Отново за гравитацията

Пак се замислям над красивото и малко глупаво представяне на гравитацията от предишните ми размишления. Ами ако не е толкова глупаво, ако има нещо вярно в идеята на Аинщайн.
Ако продължим неговите разсъждения в малко по усложнен вариaнт се получават интересни изводи:
Нека не са две идеални сфери а да са земята и един човек, застанал примерно на севедният полюс. За да се огъне мрежата на пространство-поле-вакуум-етер-незнамсикаквото около него и около земята, така че да ги притисне един към друг очевидно е необходимо това  пространство-поле-вакуум-етер-незнамсикакво да бъде издухано от някакъв вятър или друга сила която деиства в посока успоредна на плоскоста на земния екватор. Дотук добре. Сега  нека намеримe още един човек "вероятно чернокож" стъпил някъде из Африка точно на екватора, може би на пресечната му точка с гринуичкия меридиан и да разгледаме гравитационните обстоятелства който му въздействат стигаме до извода че е необходимо вектора на пространство-поле-вакуум-етер-незнамсикаквото да е успореден с равнината на някое сечение по меридиан на земята. има такъв вектор удовлетворяващ и двата разглеждани случая. до тук добре. Ами сега, като се преместим на 90 градуса наляво или надясно по екватора какво се случва.
Имаме три мрежи от пространство-поле-вакуум-етер-незнамсикакво перпендикулярни една на друга "нормално за пространството което познаваме" и вятър или сила която действа едновременно и перпендикулярно на всичките три.
тоест за да обясним гравитацията според Аинщайн се нуждаем много силно от пространство в което е възможно да се разположат поне четири взаимно перпендикулярни прави.