магнитни неволи

Натъкнах се на странен магнитен ефект който ме накара да се замисля над магнетизма.

Ефекта го забелязах когато пробвах механизъм с два магнита „без значение за темата“ единият магнит беше чувствително по силен от другия. Съответно и по голям на размер. Естественно като се доближеха с разноименните си полюси се привличаха с доста голяма сила. За мое най голямо учудване обаче като ги доближих с едноименните им полюси магнитите пак се привлякоха, но с по слаба сила. Това много ме озадачи и в първия момент реших, че по силното магнитно поле на големият „неодимов“ магнит преобръща полето на по малкия. Впоследствие обаче се замислих и реших да проверя така ли е наистина. Взех още един магнит същия като малкия отбелязах с боя съответните полюси и пробвах пак:

След долепване до големия магнит и предполагаемо обръщане на полюсите малкият магнит продължаваше да се привлича от контролния трети магнит по обичайният начин както преди доближаването му до големият. Сякаш големият магнит изкривяваше силата на малкия и се привличаше от задният му полюс през предният, или преодоляваше полето на малкият и привличаше метала в него въпреки по слабото му поле. Впоследствие при по голямо количество повторения забелязах, че когато са на по голямо разстояние отначало има известно отблъскване което после се загубва. Това още повече затвърди в мен мисълта за втората хипотеза. Това пък предизвика силно съмнение в теорията която съм учил в училище. Нали магнитните свойства са неделими от същността на магнитните материяли и не се проявяват когато диполите са добре разбъркани. Тогава защо метал с разбъркани диполи се привлича от магнит, по логично е при положение, че половината се отблъскват половината се привличат да имаме неутрализация и да няма никакъв ефект. Какво би станало ако направим опростен експеримент „както съветват математиците“ да вземем малък брой огромни диполи, да ги подредим един до друг шахматно с разноименните им полюси добре залепени един към друг и да ги поднесем към по голям магнит.

Следващият път ще разкажа какъв е бил ефекта, но определено теорията такава каквато е сега за мен отива в групата на геометрията на Лобачевски, сиреч обяснението на магнетизма е толкова смислено колкото обяснението на гравитацията.

Отново за гравитацията

Отново за гравитацията

Пак се замислям над красивото и малко глупаво представяне на гравитацията от предишните ми размишления. Ами ако не е толкова глупаво, ако има нещо вярно в идеята на Аинщайн.
Ако продължим неговите разсъждения в малко по усложнен вариaнт се получават интересни изводи:
Нека не са две идеални сфери а да са земята и един човек, застанал примерно на севедният полюс. За да се огъне мрежата на пространство-поле-вакуум-етер-незнамсикаквото около него и около земята, така че да ги притисне един към друг очевидно е необходимо това  пространство-поле-вакуум-етер-незнамсикакво да бъде издухано от някакъв вятър или друга сила която деиства в посока успоредна на плоскоста на земния екватор. Дотук добре. Сега  нека намеримe още един човек "вероятно чернокож" стъпил някъде из Африка точно на екватора, може би на пресечната му точка с гринуичкия меридиан и да разгледаме гравитационните обстоятелства който му въздействат стигаме до извода че е необходимо вектора на пространство-поле-вакуум-етер-незнамсикаквото да е успореден с равнината на някое сечение по меридиан на земята. има такъв вектор удовлетворяващ и двата разглеждани случая. до тук добре. Ами сега, като се преместим на 90 градуса наляво или надясно по екватора какво се случва.
Имаме три мрежи от пространство-поле-вакуум-етер-незнамсикакво перпендикулярни една на друга "нормално за пространството което познаваме" и вятър или сила която действа едновременно и перпендикулярно на всичките три.
тоест за да обясним гравитацията според Аинщайн се нуждаем много силно от пространство в което е възможно да се разположат поне четири взаимно перпендикулярни прави.

предположение за жироскопите

снощи докато бях долу по близо до ада, и се замислих за Майстора и идеята му за жироскопите. И взеха да ми идват в главата странни неща. Взех да си мисля че в жироскопите има доста повече перспектива отколкото съм си мислил до сега. Чел съм тук там, че произвеждали антигравитация при въртенето си за използването им от нацистите и тн. дрън дрън. Да ама като взех да размишлявам сериозно, и какво ми хрумва: Жироскопа е устройство което се стреми да запази състоянието си много сложно обяснимо свойство от гледна точка на "официалната" наука към която както сте забелязали имам доста критично отношение "да не кажеме че изобщо не им вярвам" ако приемем че има нещо във вакуум което не усещаме и все още не знаем как да отчитаме "примерно омразният на науката етер или нащо такова"
то обяснението на свойствата на жироскопа става пределно просто.
 При въртенето си жироскопа един вид се вкопчва в нещото "няма да  използвам име за да не дразня мастити учени и други хора" и се съпротивлява на преместването му в това "нещо" при достатъчно големи обороти съпротивлението му става голямо да не кажа огромно. "всеки който има под ръка малък ъглошлаиф може да го усети като го вземе в ръка и го разклати първо изключен после работещ
разликата е силно осезаема после ако искате направете това упражнение с машинка с по бавен ротор примерно бормашина
там ефекта е нищожен" .
Може ли това нещо да влезе в работа, примерно за създаване на енергия или за придвижване? Според мен да, а защо ли още никой не е успял? Според мен основната причина "извън технологичните спънки" е тъпата идея за антигравитацията жироскопа генерирал антигравитация
много лесна удобна за ползване сила достойна само за детските фантазии "извинявай че пак убивам детското у тебе майсторе" Мисля че ако се отървем от тази идея имаме по голям шанс да подкараме жироскопа.
хайде сега по простичкатата задачка за да видим има ли решение: тя е платноходката тя се придвижва в неподвижното море използвайки подвижния вятър и поставените по подходящ начин платна и кил "килът е много важен!!! платноход с сферично дъно няма да се движи в желаната посока а само по вятъра"
мисля че и при жироскопен летателен апарат имаме пълна аналогия с платноходката подвижна и неподвижна среда устройство което лови средата, защо не лети тогава?
Ами моята идея е че заради антигравитацията сме пообъркали понятията кое в случая е подвижно и кое не
"всички известни ми опити са да се отдели устройството от неподвижната земя" всъщност трябва така да се нагласят нещата че жироскопа да се вкопчи в "нещото" и земята да се отмести защото тя е подвижна в случая. И в този момент нещата  стават сложни. като знам колко е сложно управлението на едно платно в двумерно пространство, А за какво говорим при тримерно пространство. Другият момент тука е дали жироскоп може да се използва за получаване на безплатна енергия. Като следваме горния  пример излиза че може, защото ако човек качен на яхта хвърли във водата перка закачена на въженце може да извлече енергия от движението на яхтата. друг е въпросът че от това неминуемо яхтата ще намали скороста си. проблемът е какво играе ролята на яхтата в голямата задача и какво ще се случи ако започнем да добиваме енергия и вследствие на това намалим скороста на нашата яхта която върви по инерция а не от вятър "поне така се предполага"
Според мен има реален шанс да предизвикаме приближаване на земята към слънцето ако се научиме да добиваме енергия с жироскопи 

И накрая това е само едно предположение породено от размишления на много странно място                 

за алтернативните енергии

Започвам този "Пост" заради много от участниците във форума "Мазето".
Става ми жал като гледам как пилеят сили идеи и какво ли не още друго за бити каузи. трудна задача но някой трябва да се опита да обясни общите понятия и концепции за да се отсява по лесно перспективното от плявата.
За начало както посочих в поста за математиците.
да съставим по лесна задачка по точно няколко различни задачки и да видим кои от тях имат положителен отговор.
нека си представим една лястовичка кацнала на жицата "може и бяла" тук ще е уместно защото е символ на надеждата.
На лястовичката и се иска да си вземе малко от енергията дето е в жицата. възможно ли е да стане
1. вариант жицата е под напрежение но няма консуматори и няма ток в нея
2. вариант жицата е под напрежение и тече и ток по нея защото води към някакъв голям консуматор.
3.вариант лястовичката има под ръка и кабел и подходящ консуматор и знания как да ги свърже тук маи вече излизаме от примера. 
ако сме в положението на лястовичката във вариант 1. аз не виждам начин да го направим, докато при вариант 2. аз лично както всеки електротехник знам как да стане не е трудно.
За сега извода е: има ли динамично пренасяне на енергия може да отклониме част от нея с приблизително лесни методи.
но ако нещата са статични не се получава.

Задачка 2. Въздухоплавателен балон и безмоторен самолет са в небето където подухва идеално равномерен източен вятър без турболенции без пориви . Приемаме че неравномерностите са сведени до 0  Балонът и самолетът имат желание обаче да де придвижат на юг, те. перпендикулярно на движението на въздуха. Кой от двамата има шанс. Аз не знам никакъв начин балона да го направи за сметка на енергия придобита от вятъра няма начин. Виж при самолета е друго, той "губейки обаче височина" използва взаимодействието на гравитация и вятър за да се премести в желаната посока използвайки взаимодействието между две разнородни сили усвояваме енергия от едната от тях или от двете въпрос на подробност.

Задачка 3. доста близка до втората:
подводница със изключен двигател и над нея ветроходен кораб. "ако екипажът на подводницата се разхожда из нея целенасочено за да я разклаща изразходва собствена енергия което не ни устройва. . . тук спирам и оставям отговора за коментарите.      

как се промиват мозъци

Спомних си за милият и наивен господин Лобачевски който като гледал релсите на влака в далечината стигнал до едно "прозрение" заради което създал съвсем нова геометрия която е съвсем различна от класическата. Странното е че с нея могат да се решават успешно много задачи "е понякога отговорите които се получават са малко нелогични ама биват"а по някои път са странно логични като за фундаментално погрешна теория. В бившият съветски съюз е правен педагогически експеримент "доста циничен" : В цяло едно училище децата от началото били обучавани само в геометрията на Лобачевски. Научили я много добре "някой от тях" и после никои не можел да ги убеди че класическата геометрия е вярна смятали я за погрешна.
На какво ли ми прилича това !!!
Абе Айнщайн не беше ли нещо с полски произход. А  Лобачевски не  е ли скитал повечко на младини. Като се замисля може би е познавал някоя роднина на Айнщайн. Сигурно затова съвременната физика много ми прилича по логиката си на геометрията на Лобачевски  

днес Размишлявах за гравитацията. по точно за обяснението направено от Айнщайн.
Доста неясни неща особено като се вгледам в картинката по долу.

някак си излиза че се обяснява гравитацията чрез друга
гравитация. Защото, за да деформират така пространството телата трябва да натежат надолу.
тук съм завъртял картинката и в този вид някак си не пасва на теорията.

По скоро ако има такова огъване на пространството то ще е във всички посоки и картинката би изглеждала примерно като топка във крачол на чорапогащник. В този случаи ако имаме две топки те ще си стоят в покои на малко разстояние една от друга. виж ако хванем двата края на крачола на чорапогащника  и го разпънем, тогава топките ще се доближат една към друга, но това вече е прилагане нна сила по насочена по вектор извън телата нещо като външна гравитация или както и да го наречем но е нещо извън телата и независещо от тях. усещам как водите почват да стават дълбоки дълбоки кой ли ще се удави дано да не съм аз спирам за малко до тук да си събера мислите защото отиваме към други измерения.

математиката

Математиците имат един хубав способ който, лично на мен много ми допада:
Когато имат да решават сложна задача с много неизвестни и не знаят дали задачата изобщо има отговор, какво друго могат да направят, освен да си блъскат мозъка до безсъзнание без да са наясно имали въобще смисъл да се мъчат.
Оо не има по лесен начин. Просто съставят друга достатъчно проста задача с достатъчно подобно условие, и ако простата задача има отговор то много е голяма вероятността и сложната да има такъв ако пък няма значи усилията им за решаване на сложната задача наи вероятно са напразни. Тази малка аксиома важи за обясняване на принципите при всички публикации който съм направил

За магнетизма

Днес видях един руски новинарски саит и реших че това е нещото с което трябва да започна.
А именно привидно верните неща с който науката ни засипва.
Започвам със земното магнитно поле: Много странно нещо като се замисли човек.
както сме учили в училище железното ядро на планетата е намагнетизирано по незнам си какъв начин и готово, просто и ясно, Другото просто нещо, колкото по навътре навлизаме в земята толкова се увеличава температурата та докато достигне до стойностите присъщи на магмата (неясно колко точно хиляди градуса). Пак ясно точно и логично само до момента обаче когато гледаш двете твърдения поотделно. замислям се ами двете заедно не си ли противоречат.  Според мен да защото магнитни свойства притежава само една форма на желязото наричана "алфа желязо" Над 912 градуса то спонтанно преминава в "гама желязо" което няма магнитни свойства, ха сега де. Значи, или под земята не е толкова горещо колкото се твърди, или магнитното поле не произхожда от земното ядро, или и двете едновременно. Чудя се за кое от трите да се обзаложа. само за официалната версия не бих се обзаложил   


Да добавя, във въпросната статия ставаше дума за сондата на NASA Вояджър която вече е извън официалните предели на слънчевата система

«Вояджер-1» находится в неизвестной области пограничной зоны нашей системы

Светлана КУЗИНА — 07.12.2011 

 Намерих го през: www.readme.ru Статията е за Комсомолска Правда

   

Не съм първият

Не съм първият които задава този въпрос, няма да съм и последният. Надявам се да е така. Надявам се всички хора да започнат да се питат същото. Дотогава ще питам разни неща и ще си отговарям сам доколкото мога, надявам се да се включат и други хора