За произхода на видовете

Наскоро с един приятел заформихме една дискусия относно бъдещето на обществото ни. Горе долу бяхме единодушни, че предстой смяна на строя, капиталистическото общество ще бъде заменено от ново, условно казано роботовладелско общество. После се замислих:

А какво следва по нататък. Да речем при розовия сценарии Ще има много хора които няма да има нужда да работят защото ще са заместени от роботи „това вече се случва“ когато властта в света попадне в правилните ръце кризата ще свърши защото тези хора ще започнат да се занимават с наука спорт себеусъвършенствуване и така нататък. Нещо подобно се е случвало вече в древна Гърция. При най големия разцвет на цивилизацията там. Да но, някои човешки същества са интересно устроени и искат да са над другите „което определено винаги е създавало проблеми“ Едно от естествените решения до което неминуемо биха стигнали нашите наследници е да се обърнат към генното инжинерство за да им осигурят играчки над които да са и да властват. Когато всеки може да си позволи робот който да му донесе бирата на масата няма да може да се намери човек който да се съгласи да носи бирата на някой друг по богат и по „велик“ 

  Ами не може ли да научим кучето да ни носи бирата.

  Не твърде тъпо е.

  Ами да си направим по умни кучета за какво сме генни инжинери. 
Много близко до ума нали. Според мен такъв е редът на мисли които биха минал през главите на нашите не толкова далечни наследници. А до къде би могло да продължи това?

В този момент погледнах с други очи древногръцките легенди и митове.

.

Малък проблем с първия закон на термодинамиката

Малък проблем с първия закон на термодинамиката.

Започвам с въпросът: защо, или как свети слънцето. Всички сме чували, учили, чели:

Водорода се е загрял до неимоверна температура от налягането следствие на което е започнала термоядрена реакция за синтез на хелий. При тази реакция се отделя огромно количество топлина. Добре

А откъде се взеха другите химични елементи. Ами пак така но при все по големи температури и със все по голямо отделяне на енергия. И така до сто като в песничката.

Пошегувах се само до 92 защото там става интересно. Синтезирахме в сатанински нажежената звезда и уран при което тя отдели още по голямо количество енергия..

Да ама дойде ред този уран да се разпада, по обратният ред нали така. Започна се разпадът по един или друг начин започна се едно отдаване на енергия в атомни бомби и атомни реактори, и така до 100, Оох грешка до едно, до водорода де. И какво стана що не вечерахме викат елементите, хали според първия закон на термодинамиката трябваше да вечеряме, тоест като работихме и се множихме искахте енергия отдадохме енергия. Са като се делихме що искате пак енергия а не ни връщате тази от множенето. Какъв първи закон каква справедливост.

Само експлоатация.