За произхода на видовете

Наскоро с един приятел заформихме една дискусия относно бъдещето на обществото ни. Горе долу бяхме единодушни, че предстой смяна на строя, капиталистическото общество ще бъде заменено от ново, условно казано роботовладелско общество. После се замислих:

А какво следва по нататък. Да речем при розовия сценарии Ще има много хора които няма да има нужда да работят защото ще са заместени от роботи „това вече се случва“ когато властта в света попадне в правилните ръце кризата ще свърши защото тези хора ще започнат да се занимават с наука спорт себеусъвършенствуване и така нататък. Нещо подобно се е случвало вече в древна Гърция. При най големия разцвет на цивилизацията там. Да но, някои човешки същества са интересно устроени и искат да са над другите „което определено винаги е създавало проблеми“ Едно от естествените решения до което неминуемо биха стигнали нашите наследници е да се обърнат към генното инжинерство за да им осигурят играчки над които да са и да властват. Когато всеки може да си позволи робот който да му донесе бирата на масата няма да може да се намери човек който да се съгласи да носи бирата на някой друг по богат и по „велик“ 

  Ами не може ли да научим кучето да ни носи бирата.

  Не твърде тъпо е.

  Ами да си направим по умни кучета за какво сме генни инжинери. 
Много близко до ума нали. Според мен такъв е редът на мисли които биха минал през главите на нашите не толкова далечни наследници. А до къде би могло да продължи това?

В този момент погледнах с други очи древногръцките легенди и митове.

.

Малък проблем с първия закон на термодинамиката

Малък проблем с първия закон на термодинамиката.

Започвам с въпросът: защо, или как свети слънцето. Всички сме чували, учили, чели:

Водорода се е загрял до неимоверна температура от налягането следствие на което е започнала термоядрена реакция за синтез на хелий. При тази реакция се отделя огромно количество топлина. Добре

А откъде се взеха другите химични елементи. Ами пак така но при все по големи температури и със все по голямо отделяне на енергия. И така до сто като в песничката.

Пошегувах се само до 92 защото там става интересно. Синтезирахме в сатанински нажежената звезда и уран при което тя отдели още по голямо количество енергия..

Да ама дойде ред този уран да се разпада, по обратният ред нали така. Започна се разпадът по един или друг начин започна се едно отдаване на енергия в атомни бомби и атомни реактори, и така до 100, Оох грешка до едно, до водорода де. И какво стана що не вечерахме викат елементите, хали според първия закон на термодинамиката трябваше да вечеряме, тоест като работихме и се множихме искахте енергия отдадохме енергия. Са като се делихме що искате пак енергия а не ни връщате тази от множенето. Какъв първи закон каква справедливост.

Само експлоатация.

магнитни неволи

Натъкнах се на странен магнитен ефект който ме накара да се замисля над магнетизма.

Ефекта го забелязах когато пробвах механизъм с два магнита „без значение за темата“ единият магнит беше чувствително по силен от другия. Съответно и по голям на размер. Естественно като се доближеха с разноименните си полюси се привличаха с доста голяма сила. За мое най голямо учудване обаче като ги доближих с едноименните им полюси магнитите пак се привлякоха, но с по слаба сила. Това много ме озадачи и в първия момент реших, че по силното магнитно поле на големият „неодимов“ магнит преобръща полето на по малкия. Впоследствие обаче се замислих и реших да проверя така ли е наистина. Взех още един магнит същия като малкия отбелязах с боя съответните полюси и пробвах пак:

След долепване до големия магнит и предполагаемо обръщане на полюсите малкият магнит продължаваше да се привлича от контролния трети магнит по обичайният начин както преди доближаването му до големият. Сякаш големият магнит изкривяваше силата на малкия и се привличаше от задният му полюс през предният, или преодоляваше полето на малкият и привличаше метала в него въпреки по слабото му поле. Впоследствие при по голямо количество повторения забелязах, че когато са на по голямо разстояние отначало има известно отблъскване което после се загубва. Това още повече затвърди в мен мисълта за втората хипотеза. Това пък предизвика силно съмнение в теорията която съм учил в училище. Нали магнитните свойства са неделими от същността на магнитните материяли и не се проявяват когато диполите са добре разбъркани. Тогава защо метал с разбъркани диполи се привлича от магнит, по логично е при положение, че половината се отблъскват половината се привличат да имаме неутрализация и да няма никакъв ефект. Какво би станало ако направим опростен експеримент „както съветват математиците“ да вземем малък брой огромни диполи, да ги подредим един до друг шахматно с разноименните им полюси добре залепени един към друг и да ги поднесем към по голям магнит.

Следващият път ще разкажа какъв е бил ефекта, но определено теорията такава каквато е сега за мен отива в групата на геометрията на Лобачевски, сиреч обяснението на магнетизма е толкова смислено колкото обяснението на гравитацията.

Отново за гравитацията

Отново за гравитацията

Пак се замислям над красивото и малко глупаво представяне на гравитацията от предишните ми размишления. Ами ако не е толкова глупаво, ако има нещо вярно в идеята на Аинщайн.
Ако продължим неговите разсъждения в малко по усложнен вариaнт се получават интересни изводи:
Нека не са две идеални сфери а да са земята и един човек, застанал примерно на севедният полюс. За да се огъне мрежата на пространство-поле-вакуум-етер-незнамсикаквото около него и около земята, така че да ги притисне един към друг очевидно е необходимо това  пространство-поле-вакуум-етер-незнамсикакво да бъде издухано от някакъв вятър или друга сила която деиства в посока успоредна на плоскоста на земния екватор. Дотук добре. Сега  нека намеримe още един човек "вероятно чернокож" стъпил някъде из Африка точно на екватора, може би на пресечната му точка с гринуичкия меридиан и да разгледаме гравитационните обстоятелства който му въздействат стигаме до извода че е необходимо вектора на пространство-поле-вакуум-етер-незнамсикаквото да е успореден с равнината на някое сечение по меридиан на земята. има такъв вектор удовлетворяващ и двата разглеждани случая. до тук добре. Ами сега, като се преместим на 90 градуса наляво или надясно по екватора какво се случва.
Имаме три мрежи от пространство-поле-вакуум-етер-незнамсикакво перпендикулярни една на друга "нормално за пространството което познаваме" и вятър или сила която действа едновременно и перпендикулярно на всичките три.
тоест за да обясним гравитацията според Аинщайн се нуждаем много силно от пространство в което е възможно да се разположат поне четири взаимно перпендикулярни прави.

предположение за жироскопите

снощи докато бях долу по близо до ада, и се замислих за Майстора и идеята му за жироскопите. И взеха да ми идват в главата странни неща. Взех да си мисля че в жироскопите има доста повече перспектива отколкото съм си мислил до сега. Чел съм тук там, че произвеждали антигравитация при въртенето си за използването им от нацистите и тн. дрън дрън. Да ама като взех да размишлявам сериозно, и какво ми хрумва: Жироскопа е устройство което се стреми да запази състоянието си много сложно обяснимо свойство от гледна точка на "официалната" наука към която както сте забелязали имам доста критично отношение "да не кажеме че изобщо не им вярвам" ако приемем че има нещо във вакуум което не усещаме и все още не знаем как да отчитаме "примерно омразният на науката етер или нащо такова"
то обяснението на свойствата на жироскопа става пределно просто.
 При въртенето си жироскопа един вид се вкопчва в нещото "няма да  използвам име за да не дразня мастити учени и други хора" и се съпротивлява на преместването му в това "нещо" при достатъчно големи обороти съпротивлението му става голямо да не кажа огромно. "всеки който има под ръка малък ъглошлаиф може да го усети като го вземе в ръка и го разклати първо изключен после работещ
разликата е силно осезаема после ако искате направете това упражнение с машинка с по бавен ротор примерно бормашина
там ефекта е нищожен" .
Може ли това нещо да влезе в работа, примерно за създаване на енергия или за придвижване? Според мен да, а защо ли още никой не е успял? Според мен основната причина "извън технологичните спънки" е тъпата идея за антигравитацията жироскопа генерирал антигравитация
много лесна удобна за ползване сила достойна само за детските фантазии "извинявай че пак убивам детското у тебе майсторе" Мисля че ако се отървем от тази идея имаме по голям шанс да подкараме жироскопа.
хайде сега по простичкатата задачка за да видим има ли решение: тя е платноходката тя се придвижва в неподвижното море използвайки подвижния вятър и поставените по подходящ начин платна и кил "килът е много важен!!! платноход с сферично дъно няма да се движи в желаната посока а само по вятъра"
мисля че и при жироскопен летателен апарат имаме пълна аналогия с платноходката подвижна и неподвижна среда устройство което лови средата, защо не лети тогава?
Ами моята идея е че заради антигравитацията сме пообъркали понятията кое в случая е подвижно и кое не
"всички известни ми опити са да се отдели устройството от неподвижната земя" всъщност трябва така да се нагласят нещата че жироскопа да се вкопчи в "нещото" и земята да се отмести защото тя е подвижна в случая. И в този момент нещата  стават сложни. като знам колко е сложно управлението на едно платно в двумерно пространство, А за какво говорим при тримерно пространство. Другият момент тука е дали жироскоп може да се използва за получаване на безплатна енергия. Като следваме горния  пример излиза че може, защото ако човек качен на яхта хвърли във водата перка закачена на въженце може да извлече енергия от движението на яхтата. друг е въпросът че от това неминуемо яхтата ще намали скороста си. проблемът е какво играе ролята на яхтата в голямата задача и какво ще се случи ако започнем да добиваме енергия и вследствие на това намалим скороста на нашата яхта която върви по инерция а не от вятър "поне така се предполага"
Според мен има реален шанс да предизвикаме приближаване на земята към слънцето ако се научиме да добиваме енергия с жироскопи 

И накрая това е само едно предположение породено от размишления на много странно място                 

за алтернативните енергии

Започвам този "Пост" заради много от участниците във форума "Мазето".
Става ми жал като гледам как пилеят сили идеи и какво ли не още друго за бити каузи. трудна задача но някой трябва да се опита да обясни общите понятия и концепции за да се отсява по лесно перспективното от плявата.
За начало както посочих в поста за математиците.
да съставим по лесна задачка по точно няколко различни задачки и да видим кои от тях имат положителен отговор.
нека си представим една лястовичка кацнала на жицата "може и бяла" тук ще е уместно защото е символ на надеждата.
На лястовичката и се иска да си вземе малко от енергията дето е в жицата. възможно ли е да стане
1. вариант жицата е под напрежение но няма консуматори и няма ток в нея
2. вариант жицата е под напрежение и тече и ток по нея защото води към някакъв голям консуматор.
3.вариант лястовичката има под ръка и кабел и подходящ консуматор и знания как да ги свърже тук маи вече излизаме от примера. 
ако сме в положението на лястовичката във вариант 1. аз не виждам начин да го направим, докато при вариант 2. аз лично както всеки електротехник знам как да стане не е трудно.
За сега извода е: има ли динамично пренасяне на енергия може да отклониме част от нея с приблизително лесни методи.
но ако нещата са статични не се получава.

Задачка 2. Въздухоплавателен балон и безмоторен самолет са в небето където подухва идеално равномерен източен вятър без турболенции без пориви . Приемаме че неравномерностите са сведени до 0  Балонът и самолетът имат желание обаче да де придвижат на юг, те. перпендикулярно на движението на въздуха. Кой от двамата има шанс. Аз не знам никакъв начин балона да го направи за сметка на енергия придобита от вятъра няма начин. Виж при самолета е друго, той "губейки обаче височина" използва взаимодействието на гравитация и вятър за да се премести в желаната посока използвайки взаимодействието между две разнородни сили усвояваме енергия от едната от тях или от двете въпрос на подробност.

Задачка 3. доста близка до втората:
подводница със изключен двигател и над нея ветроходен кораб. "ако екипажът на подводницата се разхожда из нея целенасочено за да я разклаща изразходва собствена енергия което не ни устройва. . . тук спирам и оставям отговора за коментарите.      

как се промиват мозъци

Спомних си за милият и наивен господин Лобачевски който като гледал релсите на влака в далечината стигнал до едно "прозрение" заради което създал съвсем нова геометрия която е съвсем различна от класическата. Странното е че с нея могат да се решават успешно много задачи "е понякога отговорите които се получават са малко нелогични ама биват"а по някои път са странно логични като за фундаментално погрешна теория. В бившият съветски съюз е правен педагогически експеримент "доста циничен" : В цяло едно училище децата от началото били обучавани само в геометрията на Лобачевски. Научили я много добре "някой от тях" и после никои не можел да ги убеди че класическата геометрия е вярна смятали я за погрешна.
На какво ли ми прилича това !!!
Абе Айнщайн не беше ли нещо с полски произход. А  Лобачевски не  е ли скитал повечко на младини. Като се замисля може би е познавал някоя роднина на Айнщайн. Сигурно затова съвременната физика много ми прилича по логиката си на геометрията на Лобачевски